ПАНИЧЕСКА АТАКА

  • 31/03/2016 10:12
  • 0
ПАНИЧЕСКИТЕ АТАКИ ОТКЛЮЧВАТ ЕДИН ПОРОЧЕН ЦИКЪЛ НА МИСЛИ: КАКВО МИ СТАВА? ПОЛУДЯВАМ ЛИ? ЩЕ УМРА ЛИ? ИНФАРКТ ЛИ ПОЛУЧАВАМ? ЗАДУШАВАМ СЕ! ЩЕ ПРИПАДНА! МИСЪЛТА ЗА ЗАКЛЕЩЕНОСТ И ОПАСНОСТ ПРЕДИЗВИКВА ОЩЕ СТРАХ, ОЩЕ СИМПТОМИ И ОЩЕ ПАНИКА. КАК ДА СЕ СПРАВИМ С ТОЗИ ПОРОЧЕН КРЪГ?

ПАНИЧЕСКА АТАКА

 

Внезапните епизоди на безпокойство и силен страх се появяват неочаквано, без всякаква причина. Паническата атака обикновено има пик от няколко минути, т.е. тя е краткосрочна като преживяване, въпреки че има случаи, при които се връща на “вълни” за период до 2 часа, но с по-слаб интензитет.

Паническото разстройство е разстройство на тревожността. Вярно е, че почти всеки човек е изпитвал през живота си един или два епизода подобни на паническа атака и ако сте от тези хора, може никога повече да не получите такъв. Но когато те се засилват по брой и честота, време е да потърсите помощ, преди да сте развили и агорафобия (страх, изпитван при преминаване през големи открити пространства- при напускане на дома, преминаване през обществени места, смесване с тълпи, пътуване сам) или преди да сте развили т. нар. предварителна тревожност (т.е. силен страх да не получите нов пристъп).

Диагноза паническо разстройство може да се постави само след изключване на чисто медицинските причини за пристъпите и при наличие на следните критерии (съгласно DSM IV) :

  • два или повече пристъпа на паника;
  • поне един от тези пристъпи е последван от силна тревога за евентуално възникване на нов пристъп;
  • налице са поне 4-ри от следните симптоми: чувство за задушаване и недостиг на въздух; сърцебиене/ ускорен пулс; страх, че полудявате или губите контрол тотално; страх че умирате; гадене и стомашен дискомфорт, дори повръщане; изпотяване; усещане за треперене в ръцете и/или краката; изтръпване на ръце и крака; чувство за нереалност (деперсонализация); световъртеж, прималяване, виене на свят.

Често хората се питат защо се случва точно на тях. Причината обикновено не е само една, при чието отстраняване ще се елиминира и проблемът. Нека видим следните възможни причини или комбинацията от тях, които науката познава досега:

  • Наследственост. Наследява се предразположеността към тревожни разстройства или типа нервна система. Тревожна майка е много вероятно да отгледа “тревожно” дете. По-късно в живота ви трябва само един хроничен стрес и някакво травматично събитие, което да отключи тревожността в някоя от нейните форми, вече като диагноза.  
  • Условия в ранно детство и тип родителско поведение. Прекалено предпазливи родители; свръхкритични и с особено високи стандарти; такива, които потискат своите чувства и изискват същото от децата си; перфекционисти и особено консервативни – изключително важно за тях е какво ще кажат хората; такива, които без да искат са създали емоционална несигурност и зависимост в децата си… Всичко изброено може да допринесе за израстването на тревожна личност. Но това не е единствената причина за паническото разстройство. 
  • Стресови ситуации или хроничен стрес: загуба на работа, някаква сериозна промяна в живота, перманентно потиснати чувства и емоции, липса на самоувереност и нежелание човек да се грижи за себе си, погрешни убеждения, стресов начин на живот, липса на усещане за смисъл и цел в живота… могат да се изброяват множество вероятни причини, но при всеки човек те са различни и строго индивидуални.

И все пак паническото разстройство би могло да се повлияе успешно. Истината е, че отнема време и няма един-единствен метод, който да се приложи като под индиго за всеки човек.

Паническите атаки отключват един порочен  цикъл на мисли:  Какво ми става? Полудявам ли? Ще умра ли? Инфаркт ли получавам? Задушавам се! Ще припадна!

Това са твърдения, които силно ни заплашват. Тялото усърдно се  „подготвя” за справяне със силен, но неясен агресор. Симптомите стават все по- силни, производството на адреналин се увеличава. Вече наистина имаме чувството, че ще се задушим, че ни се вие свят от пренасищането с кислород, сърцето ни ще изскочи. Но няма къде да избягаме, защото не знаем от какво! Мисълта за заклещеност и опасност, предизвиква още страх, още симптоми и още паника.

Така порочния кръг изглежда по следния начин:

Симтом- мисъл за опасност- липса на адекватно действие- увеличаване на симптомите-мисъл за опасност-липса на адекватно действие- увеличаване на симптомите…

Как да се справим с  този порочен кръг?

Първата стъпка към справяне с паническите атаки е да потърсите начини да ПРЕКЪСНЕТЕ ЦИКЪЛА: изследвайте усещанията си, опознайте проявлението на паническата атака, създайте си стратегия за справяне, в която да изпреварите събитията. За повечето хора е трудно да се справят сами, тъй като проблемът ги е завладял и те не успяват да се дистанцират, да погледнат на ситуацията непредубедено и неутрално. Да се потърси специализирана помощ е трудна крачка, но определено е в правилната посока.


Изгодни оферти за дрехи
гр. Ямбол, Хотел "България", етаж 2, кабинет 4

alexandrova@mail.bg
0885/ 46 11 46