Често задавани въпроси

  • Можете ли да ми помогнете?

Най-често предлагам на човека, който ме търси за консултация да ми опише в рамките на 2-3 изречения с каква заявка идва при мен. Ако преценя, че мога да помогна, го каня в кабинета – уговаряме ден и час за първа консултация.

 

  • Колко пъти трябва да дойда при Вас на консултация, за да ми помогнете?

Това е индивидуално за всеки човек. Зависи от проблемите и конфликтите, които заявявате пред мен и на които ще търсим заедно решение. Зависи от очакванията и нагласите, които имате по отношение на консултативния процес. Добре би било да се проведе цикъл от консултации, за да постигнем устойчиви резултати. Ако участвате в процеса на помагането, изпълнявате препоръките, дадени от психолога и сте активни при търсенето на решения на проблемите – скоро ще видите колко полезно ще бъде за Вас посещението при психолог.

 

  • Може ли да направим само една консултация?

Да, може. Добре би било да се срещнем поне няколко пъти, но ако нямате възможност може и само веднъж. Това е изцяло Ваше решение!

 

  • Аз съм ходил/а и при други психолози, но не са ми помогнали!

Аз не нося отговорност за работата на моите колеги. Ако решите да дойдете при мен на консултация – заповядайте в кабинета ми.

Обикновено причините, търсещия помощ човек да не е доволен от консултацията с психолозите, които е посещавал са следните: имат различни очаквания; искат един път да посетят психолога и той да поеме отговорност за тяхното спасяване; желаят да им реши проблемите, които са трупали с години. Друга причина може да бъде, че имат много силни съпротиви и отказват напълно да се разкрият пред психолога, а от там – не може да им се помогне в дълбочина. Също така се изисква постоянство и последователност, когато клиента се подлага на психологическа подкрепа. Не на последно място трябва да се каже, че е необходимо психологът също да притежава необходимите умения, за да помага и да дава надежда на другите хора.

 

  • Какво да направя, ако психолога или консултирането не ми харесат? Може ли да се откажа?

Да, може. Но преди да вземете това решение добре би било да посетите психолога поне няколко пъти, а не да вземете прибързано решение. И все пак решението е Ваше!

Обикновено когато клиентите посетят 3-4 пъти психолога и се почувстват по-спокойни и по-уверени, правят прекъсване в консултирането. Често, когато се почувстват отново безсилни да се справят сами с конфликтите, подновяват посещенията при психолога. 

 

  • Когато говоря пред Вас за …… (семейството ми, приятелите, колегите, познатите) се чувствам все едно говоря „зад гърба им или ги очерням”!

Това, че говорите за тези неща означава, че точно това Ви тревожи и имате нужда да споделяте пред някой, който да Ви изслуша и помогне.

Не се притеснявайте, че може „да очерните някой”. Говорете за нещата, които Ви разстройват, това е начин да Ви олекне, да се почувствате по-добре и да Ви се помогне. Освен това нещата, които споделяте пред мен остават тук, в тази стая. Те не се разпространяват навън, пред други хора.

Обикновено клиентите, когато споделят за свое разочарование от членове на семейството, приятели, познати, колеги и др., изпитват и нотка вина за това, тъй като нещата, които доверяват на психолога не се случват очи в очи с гореспоменатите. Това не бива да се случва, тъй като консултирането е процес на споделяне и доверяване и по време на този процес човека може да сподели всичко, което го притеснява, тревожи, разочарова, гневи и т.н. По време на психологическото консултиране клиента може да види от друг ъгъл отношенията си с околните, да помисли и да разсъждава върху тях, да направи равносметка и да стигне до различни изводи.

 

  • Вярно ли е, че всички психолози се „ровят” в детството и миналото на хората?

Голяма част от психолозите задават въпроси, свързани с детството или миналото на човека, потърсил пихологическа помощ. Причината е, че всеки човек има предишни травматични преживявания и когато се говори за тях те се преработват.

 

  • Може ли да говоря за това, което аз поискам?

Да, може. Ще говорим за нещата, за които имате нужда да говорите…
Човекът, потърсил психологическа подкрепа не трябва да бъде „притискан” да говори за нещата, за които го питаме. Обикновено разговорите започват по следния начин: Психологът казва: „Разкажете ми нещо за себе си” или „Слушам Ви, ………. ”.

 

  • Вярно ли е, че когато отидеш на консултация при психолог и започваш да плачеш?

Не е задължително. Дали ще плачете зависи изцяло от Вас! Ако Ви се плаче – плачете, ако не – не плачете, ако искате се смейте… Това Вие го решавате! Има хора, които започват да плачат пред психолога, тъй като споделят най- съкровените си тайни, а както вече казах често те са травматични преживявания. Когато клиента започне да се доверява сам усеща, че има нужда да поплаче, т.е. „да изпусне парата”, да даде израз на своите чувства и емоции. Но дали това ще се случи зависи единствено от него, а не от неговия психолог.

Обикновено хората, които започват психологическо консултиране започват да плачат при спомените за негативни събития като например смърт на близък човек, преживяно насилие или раздяла с партньора. Това се нарича вентилиране на чувствата – тогава, когато човека си спомни отново нещата, които са го разстройвали, премине през тях, започне да говори и да ги преработва. Най-често клиентите, които започват да плачат по време на консултацията в началото се чувстват тъжни, безсилни, понякога дори чувстват вина заради това, че не са били „силни” за да спрат сълзите, но по-късно им олеква, започват да се чувстват по-спокойни и дори по-разтоварени и щастливи!


Изгодни оферти за дрехи
гр. Ямбол, Хотел "България", етаж 2, кабинет 4

alexandrova@mail.bg
0885/ 46 11 46